Когато говорим за Добруджа, за възобновяема енергия и конкретно за вятърна, то районът е известен и то печално известен с наказателната процедура и съдебното решение по случая „Калиакра“. Това припомни за слушателите на р. „Добруджа“ Ирина Матеева - отговорник европейски политики в Българското дружество за защита на птиците по повод все по-честите призиви да се акцентира на възобновяемите източници на енергия предвид опасността от енергийна криза в страната.
Преди десетина години имаше толкова много инвестиционни намерения за монтиране на ветрогенератори, че ако се бяха осъществили, мощността им би била два пъти по-голяма от нуждите за захранване на България. Голяма част от тези инвестиционни намерения не се осъществиха заради проблеми свързани с процедурите, както и с миграционния път Виа Понтика, заяви тя.
Матеева призна, че действително сега назрява необходимостта от повече инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Тя е във връзка със Зелената сделка, която насърчава страните – членки на ЕС да се насочат към възобновяема енергия. Също така е свързана с последното развитие на събитията в Европа – войната в Украйна, което ни показа, че енергийно сме изключително зависими от Русия.
Проблемът е, че всеки разбира тази необходимост по различен начин. За инвеститорите това е възможност за реализиране на проекти и на печалба, но от гледна точка на птиците и на биоразнообразието като цяло ситуацията не се е променила за последните 10 години.
Миграционният път Виа Понтика продължава да преминава концентрирано по крайморското крайбрежие и Добруджа продължава да бъде една много важна прелетна магистрала за птиците през пролетта и есента, заяви отговорникът по европейските политики в екодружество.
Това се потвърждава от проучване на миграция на птиците в Североизточна България, конкретизира тя. Наблюдателната точка на това проучване е била разположена в района на село Славеево, в близост до Защитена зона за опазване на дивите птици „Батова“. Идеята е била да се направи сравнение с данните от проучванията, правени преди десетина години, и да се установи дали има някакви изменения. Но проучването, направено през есента на 2021 г. за пореден път доказа, че районът продължава да е много важен за десетки видове мигриращи птици, заяви Матеева. Установени са над 55 000 реещи се мигриращи птици, сред които най-многочислен е белият щъркел с близо 35 000 индивида. 37 са били ятата на розовия пеликан с обща численост от над 9000 индивида. Най-многочислени видове сред хищните птици са обикновеният мишелов с близо 8 000 индивида, обикновеният осояд – около 1 600 индивида и малкият креслив орел– 920 индивида. Наблюдавани са и няколко световнозастрашени вида – царски орел, голям креслив орел, ловен сокол, къдроглав пеликан.
Във връзка с развитието на вятърната енергетика, Матеева припомни, че през 2013 г. бе създадена Картата на зониране за развитие на ветроенергийни паркове в България и Ръководство за минимизиране на рисковете за дивите птици при изграждане на ветрогенератори.
Според тази карта приморска Добруджа не разполага вече с технически потенциал за монтирането на ветрогенератори. Очертават се други райони във вътрешността на страната, които са с потенциал за генериране на вятърна енергия, без да ощетяват птиците.
Обаче все по-често се чуват идеи за поставяне на ветрогенератори в морската акватория, но проучване на крайбрежието на Румъния, България и Турция показва, че българската част от акваторията на Черно море не е подходяща като технически параметри за бъдещи офшорни ветрогенераторни паркове, допълни Матеева.
Преди десетина години имаше толкова много инвестиционни намерения за монтиране на ветрогенератори, че ако се бяха осъществили, мощността им би била два пъти по-голяма от нуждите за захранване на България. Голяма част от тези инвестиционни намерения не се осъществиха заради проблеми свързани с процедурите, както и с миграционния път Виа Понтика, заяви тя.
Матеева призна, че действително сега назрява необходимостта от повече инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Тя е във връзка със Зелената сделка, която насърчава страните – членки на ЕС да се насочат към възобновяема енергия. Също така е свързана с последното развитие на събитията в Европа – войната в Украйна, което ни показа, че енергийно сме изключително зависими от Русия.
Проблемът е, че всеки разбира тази необходимост по различен начин. За инвеститорите това е възможност за реализиране на проекти и на печалба, но от гледна точка на птиците и на биоразнообразието като цяло ситуацията не се е променила за последните 10 години.
Миграционният път Виа Понтика продължава да преминава концентрирано по крайморското крайбрежие и Добруджа продължава да бъде една много важна прелетна магистрала за птиците през пролетта и есента, заяви отговорникът по европейските политики в екодружество.
Това се потвърждава от проучване на миграция на птиците в Североизточна България, конкретизира тя. Наблюдателната точка на това проучване е била разположена в района на село Славеево, в близост до Защитена зона за опазване на дивите птици „Батова“. Идеята е била да се направи сравнение с данните от проучванията, правени преди десетина години, и да се установи дали има някакви изменения. Но проучването, направено през есента на 2021 г. за пореден път доказа, че районът продължава да е много важен за десетки видове мигриращи птици, заяви Матеева. Установени са над 55 000 реещи се мигриращи птици, сред които най-многочислен е белият щъркел с близо 35 000 индивида. 37 са били ятата на розовия пеликан с обща численост от над 9000 индивида. Най-многочислени видове сред хищните птици са обикновеният мишелов с близо 8 000 индивида, обикновеният осояд – около 1 600 индивида и малкият креслив орел– 920 индивида. Наблюдавани са и няколко световнозастрашени вида – царски орел, голям креслив орел, ловен сокол, къдроглав пеликан.
Във връзка с развитието на вятърната енергетика, Матеева припомни, че през 2013 г. бе създадена Картата на зониране за развитие на ветроенергийни паркове в България и Ръководство за минимизиране на рисковете за дивите птици при изграждане на ветрогенератори.
Според тази карта приморска Добруджа не разполага вече с технически потенциал за монтирането на ветрогенератори. Очертават се други райони във вътрешността на страната, които са с потенциал за генериране на вятърна енергия, без да ощетяват птиците.
Обаче все по-често се чуват идеи за поставяне на ветрогенератори в морската акватория, но проучване на крайбрежието на Румъния, България и Турция показва, че българската част от акваторията на Черно море не е подходяща като технически параметри за бъдещи офшорни ветрогенераторни паркове, допълни Матеева.
Аудио:
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
