Елена Клифорд Окот, лекоатлетка и една от първите ни щангисти, на 15 юни, трябваше да навърши 52 години. На 28 април тя напусна този свят след заболяване, оставяйки 4 дъщери.
Елена е възпитаничка е на спортното училище в Добрич и е от първия випуск на специалност „лека атлетика“ през 1984 г. Тренира бягане с препятствия и има късмета да се подготвя при Емилио Бенеков, който е от златното поколение на Христо Марков и Чавдар Чендов.
Четири години по-късно е приета в спортното училище във Варна. Там пък е сред първите момичета, решили да се пробват във вдигането на тежести. И успява! Само за година вече е сред призьорките на България, непосредствено след титулярките Камелия Николаева и Даниела Керкелова. На първия си шампионат за жени в Хасково е втора с двубой от 142 кг в категория до 60 кг (1989 г.), на следващата също взима сребро в Смолян със 175 кг.
Успехите си в „Спартак“ (Варна) момичето дължи на изявения треньор Георги Сакеларов, носител на пет медал от параолимпийски игри.
Резултатите на Елена Окот не остават незабелязани. Тя е поканена в националния отбор за девойки, сочена е за една от най-перспективните щангистки, тренира с шампионките и многократни медалистки от национални, европейски и световни първенства и нейни близки приятелки Милена Трендафилова, Изабела Рифатова и Жанета Георгиева, която много й помага в новото начинание.
През 1991 г. по време на подготовка за световното първенство в Кардиф щанга пада на крака ѝ. Травмата се неглижира, стига се до усложнения, операция и …кракът е спасен, но контузията не позволява на Елена да остане в големия спорт.
През 1991 г. Окот завършва образованието си, а на следващата се омъжва с което окончателно слага край на състезателната си кариера, която макар и кратка, все пак и позволява да покрие норматив за майстор на спорта едва на 17 години.
Подобно на Елена, най-голямата ѝ сестра Джулиета е сред първите ни представителки в женската борба, влиза в топ 8 на света. Брат им Паул пък е един от най-техничните боксьори по онова време. Той е възпитаник на спортното училище в Добрич, многократен медалист от национални и международни състезания, с чието име е свързан първият у нас трансфер на ринга. От спортната рота на ЦСКА, където отбива военната си служба, талантът е трансфериран в школата на Военноморкото училище във Варна и боксира при легендата Ивайло Маринов -олимпийски шампион от Сеул '88.
Елена е възпитаничка е на спортното училище в Добрич и е от първия випуск на специалност „лека атлетика“ през 1984 г. Тренира бягане с препятствия и има късмета да се подготвя при Емилио Бенеков, който е от златното поколение на Христо Марков и Чавдар Чендов.
Четири години по-късно е приета в спортното училище във Варна. Там пък е сред първите момичета, решили да се пробват във вдигането на тежести. И успява! Само за година вече е сред призьорките на България, непосредствено след титулярките Камелия Николаева и Даниела Керкелова. На първия си шампионат за жени в Хасково е втора с двубой от 142 кг в категория до 60 кг (1989 г.), на следващата също взима сребро в Смолян със 175 кг.
Успехите си в „Спартак“ (Варна) момичето дължи на изявения треньор Георги Сакеларов, носител на пет медал от параолимпийски игри.
Резултатите на Елена Окот не остават незабелязани. Тя е поканена в националния отбор за девойки, сочена е за една от най-перспективните щангистки, тренира с шампионките и многократни медалистки от национални, европейски и световни първенства и нейни близки приятелки Милена Трендафилова, Изабела Рифатова и Жанета Георгиева, която много й помага в новото начинание.
През 1991 г. по време на подготовка за световното първенство в Кардиф щанга пада на крака ѝ. Травмата се неглижира, стига се до усложнения, операция и …кракът е спасен, но контузията не позволява на Елена да остане в големия спорт.
През 1991 г. Окот завършва образованието си, а на следващата се омъжва с което окончателно слага край на състезателната си кариера, която макар и кратка, все пак и позволява да покрие норматив за майстор на спорта едва на 17 години.
Подобно на Елена, най-голямата ѝ сестра Джулиета е сред първите ни представителки в женската борба, влиза в топ 8 на света. Брат им Паул пък е един от най-техничните боксьори по онова време. Той е възпитаник на спортното училище в Добрич, многократен медалист от национални и международни състезания, с чието име е свързан първият у нас трансфер на ринга. От спортната рота на ЦСКА, където отбива военната си служба, талантът е трансфериран в школата на Военноморкото училище във Варна и боксира при легендата Ивайло Маринов -олимпийски шампион от Сеул '88.