Със започването на войната много българи показаха съпричастност и намериха начин да подкрепят бягащите от войната в Украйна. Малцина обаче се посветиха изцяло на доброволческата дейност и вече месеци ежедневно отделят време, средства и сърце, за да помагат на жени и деца, които са се сблъскали с ужаса на войната. Един от тях е добре познат на добричлии – вратарят с най-много мачове за „Добруджа“ в А група Свилен Симеонов. Дзенга или Кораба, както е наричан от жълто-зелените фенове, бе любимец на публиката през 90-те години със сърцатата си игра. Сега Свилен Симеонов е сред най-активните доброволци в Центъра за съдействие на бежанци от Украйна във Варна, който е най-големият в страната. Към момента той отговаря за настаняването в хотели в региона и координира целия процес по осигуряване на подслон на бягащите от войната.
Всичко започва още в първите й дни, когато е помолен от свои приятели от Украйна, с които е бил съотборник в азербайджанския „Интер“ (Баку), за съдействие за извозването на техните семейства до България. След няколко курса от румъно-украинската граница до Варна и запознаването с ужаса на войната, Свилен Симеонов решава да се присъедини към доброволците в центъра. Всяка сутрин в 8 часа той отива в него и остава там цял ден, а често и цяла нощ – в периода, когато са пристигали между 1200 и 1500 човека дневно. Към момента ситуацията в центъра е по-спокойна и той е посещаван средно от 200-300 бежанци.
„Ние помагаме на хора, които наистина имат нужда от помощ. Те идват с една торбичка и без никакви средства. Повечето нямат никакви претенции, защото бягат от войната. Случвало се е да дойдат такива, които да настояват за четиризвезден хотел, но бързо им обяснявам, че щом имат претенции, могат да отидат, където искат и да си заплатят хотела. Ние помагаме на нуждаещи се. Държавата и ние, целият щаб, правим достатъчно, за да им помогнем“, заяви за медийна група „Добруджа“ Свилен Симеонов.
Въпреки че той ежедневно се сблъсква със стотици човешки трагедии и тежки съдби, намира сили в себе си да продължава ден след ден. Има истории обаче, които никога няма да забрави, когато и да приключи войната. Още в първите дни, когато със своя личен кемпер е осигурявал транспорт на украинци от гарата във Варна до хотелите по морето, е качил майка с три плачещи деца, чиито баща е бил убит преди два дни. На друга жена бягството й от град в град, докато успее да напусне Украйна и да се спаси от бомбардировките, е продължило 45 кошмарни дни. След като месец и половина се е крила под мостове и в църкви, тя е пристигнала във Варна със своето дете, както и със своето куче, което не е изоставило по пътя, въпреки всички трудности.
„Преди да започне войната не знаех какво е да си доброволец и как се става такъв. Сега разбрах, че това е нещо, което трябва да почувстваш. За мен е много важно в живота да помагам на хора, които не могат да ми се отблагодарят по никакъв начин. На мен не ми е нужно нищо повече от това да чуя „Благодаря“. Ние сме доброволци и няма как да вземем пари, дори когато са ни предлагали. Деца са рисували картини за мен и ми ги носят, пращат ми снимки и благодарствени писма във фейсбук – това ме кара да идвам всеки ден“, сподели Свилен Симеонов.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
.gif)
Всичко започва още в първите й дни, когато е помолен от свои приятели от Украйна, с които е бил съотборник в азербайджанския „Интер“ (Баку), за съдействие за извозването на техните семейства до България. След няколко курса от румъно-украинската граница до Варна и запознаването с ужаса на войната, Свилен Симеонов решава да се присъедини към доброволците в центъра. Всяка сутрин в 8 часа той отива в него и остава там цял ден, а често и цяла нощ – в периода, когато са пристигали между 1200 и 1500 човека дневно. Към момента ситуацията в центъра е по-спокойна и той е посещаван средно от 200-300 бежанци.
„Ние помагаме на хора, които наистина имат нужда от помощ. Те идват с една торбичка и без никакви средства. Повечето нямат никакви претенции, защото бягат от войната. Случвало се е да дойдат такива, които да настояват за четиризвезден хотел, но бързо им обяснявам, че щом имат претенции, могат да отидат, където искат и да си заплатят хотела. Ние помагаме на нуждаещи се. Държавата и ние, целият щаб, правим достатъчно, за да им помогнем“, заяви за медийна група „Добруджа“ Свилен Симеонов.
Въпреки че той ежедневно се сблъсква със стотици човешки трагедии и тежки съдби, намира сили в себе си да продължава ден след ден. Има истории обаче, които никога няма да забрави, когато и да приключи войната. Още в първите дни, когато със своя личен кемпер е осигурявал транспорт на украинци от гарата във Варна до хотелите по морето, е качил майка с три плачещи деца, чиито баща е бил убит преди два дни. На друга жена бягството й от град в град, докато успее да напусне Украйна и да се спаси от бомбардировките, е продължило 45 кошмарни дни. След като месец и половина се е крила под мостове и в църкви, тя е пристигнала във Варна със своето дете, както и със своето куче, което не е изоставило по пътя, въпреки всички трудности.
„Преди да започне войната не знаех какво е да си доброволец и как се става такъв. Сега разбрах, че това е нещо, което трябва да почувстваш. За мен е много важно в живота да помагам на хора, които не могат да ми се отблагодарят по никакъв начин. На мен не ми е нужно нищо повече от това да чуя „Благодаря“. Ние сме доброволци и няма как да вземем пари, дори когато са ни предлагали. Деца са рисували картини за мен и ми ги носят, пращат ми снимки и благодарствени писма във фейсбук – това ме кара да идвам всеки ден“, сподели Свилен Симеонов.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
