Нужен е финансов стимул за колективите, разработващи научни продукти, смята председателят на ССА (ВИДЕО)

Определяне на възнаграждения за колективите, които разработват даден научен продукт е целта, към която ще се придържа ръководството на ССА, заяви на импровизирана пресконференция днес, след откриването на изложението „Селското стопанство и всичко за него”, председателят на Академията Васил Николов. Трудно е обаче да се говори за заплати, когато 60 % от хората са оставени с минимална работна заплата. Би следвало в Академията да има една заплата, която е еднаква за институти по отношение на специалисти- асистент, доцент, професор. А това, което идва от реализация на научни продукти, една част трябва да се реинвестира в института, а другата да се даде на колективите. нещо, което е предвидено в Закона за ССА. Директорът припомни, че Академията управлява 25 института и 19 държавни предприятия към нея, като идеята е в бъдеще този брой да бъде намален, но това не означава, че те ще бъдат закрити. Най-вероятно ще бъдат обединени в едно държавно предприятие. На този етап разпокъсаността е доста сериозна, липсва координация между отделните звена, заяви председателят.  Годишно около 20 млн. е държавното субсидиране на Академията, а това, което институтите сами изкарват като продукция е в рамките на 15 млн. лв. или общата сума, в която се побират е 35 млн. лв. Николов направи сравнение със сродна структура във Франция, където бюджетът е 800 млн., а 93 % от сумата е публично финансиране, което ще рече финансиране, което идва от държавата. Васил Николов бе категоричен, че научно-приложните институти не биха оцелели, ако преминат на самофинансиране. Това е абсурдно, няма държава, която да не подкрепя своята наука, заяви председателят на ССА. На въпрос дали има млади хора, отговорът бе положителен, но критиката бе отправена към специализираното аграрно образование, което в момента в по-голямата си част е регионално. Вместо да предпочетат авторитетните университети, като Пловдивския аграрен, например, младите хора избират да се обучават във филиалите. Ако университетите искат да имат собствени кадри, трябва да си създадат. Да ги открият, да им отпуснат стипендии, да им платят държавните такси, ако е нужно, да сключат договори с тях и после да ги ползват за определен период от време. Сега докторантска стипендия от 500 лв. и асистентско заплащане от 600 лв. са безкрайно далеч от нужните стимули, завърши шефът на Академията.

Репортаж на Дана Михайлова и Стефан Калев

Коментирайте