Със свещеник Антон Нейчев, който служи в храмовете на две добруджански села Дъбовик и Пчеларово, се срещаме в малката църквичка „Свети великомъченик Георги“ в родното село на Дора Габе. Срещата не е случайна, както и времето след Великден и Светлата седмица.
Църквата в село Дъбовик е строена през 1952 година. “Това са едни много трудни времена, трудни години, малко преди априлския пленум на БКП от 1956год.Тогава църкви се събаряха, забраняваха богослужения и свещениците бяха в немилост, изпращат ги в лагери, но тук населението е много вярващо и казват, каквото и да става ще построим храм“, припомня духовникът.
„Всеки дели от залъка си, по манастири и църкви купуват икони. Тези икони които виждате тук в храма с времето започнаха да се ронят та се наложи реставрация“, допълва отец Антон. Той е категоричен, че храмът е построен от силната вяра и желанието на местните хора.
Антон Нейчев си спомня и първото си служение в църквата „Св.Георги“. Препрочитайки житието на художника на мъдреца Илия Бешков, той се впечатлява от думите му: „Ех, кога ще се върнат времената с месалите, с погачите, с писаните яйца по Великден……“. Така изглеждала и първата служба на отец Антон. Той я описва с голямо вълнение. Още вижда как се отварят вратите на храма, влизат жени с красиви носии и всичко блесва с едни месали, с дъхави погачи, с писани яйца и виждайки тази красота отец Антон е във възторг. Още тогава той благодарил на Бог , че му се случва това, за което е мечтал и копнял художника Илия Бешков.
В разговора с Антон Нейчев търсим упованието, за него няма съмнение, че трябва да се уповаваме в Бог.Упованието трябва да търсим и в любовта и разбирателството между хората, казва още свещеника. По думите му Бог е винаги там където се събират хората в името на доброто и на обичта.
Разсъждавайки по вечната тема за „Великден и страстите български“, по Тончо Жечев отваряме приказка и за днешните световни страсти.
„Какъвто и да е човек, бял, черен, червен, жълт, той е човек със сърце.Всеки страда, всеки се радва и ние трябва да бъдем съпричастни с болките на всяка една душа, която е по света“, казва божият човек.
Хората много намаляха по селата, населението е застаряващо, признава още свещеника. По малко хора идват на службите , не като преди да няма място в храма. Но тези, които идват носят вярата си в душата. Когато се съберем си даваме кураж, вяра и радост, добавя Антон Нейчев.
За вярата в себе си и в знанието отец Антон казва:“Човешката душа е много измамна. И сълзите са измамливи“, цитира едно стихотворение на известен поет. „Опитвам се това което извършвам като служение, да бъде концентрат от всичко онова което съм преживял като опит. Мъничкото, което има в мен се опитвам да го споделя“, признава скромно отецът. Според него основното сетиво трябва да търсим в сърцето си. Там да търсим свят на хармония и съвършенство. Много са молитвите които произнася в служенията и в мислите си отец Антон, но най-важен за него е Законът на любовта, а за невярващите той запазва своята прегръдка.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Църквата в село Дъбовик е строена през 1952 година. “Това са едни много трудни времена, трудни години, малко преди априлския пленум на БКП от 1956год.Тогава църкви се събаряха, забраняваха богослужения и свещениците бяха в немилост, изпращат ги в лагери, но тук населението е много вярващо и казват, каквото и да става ще построим храм“, припомня духовникът.
„Всеки дели от залъка си, по манастири и църкви купуват икони. Тези икони които виждате тук в храма с времето започнаха да се ронят та се наложи реставрация“, допълва отец Антон. Той е категоричен, че храмът е построен от силната вяра и желанието на местните хора.
Антон Нейчев си спомня и първото си служение в църквата „Св.Георги“. Препрочитайки житието на художника на мъдреца Илия Бешков, той се впечатлява от думите му: „Ех, кога ще се върнат времената с месалите, с погачите, с писаните яйца по Великден……“. Така изглеждала и първата служба на отец Антон. Той я описва с голямо вълнение. Още вижда как се отварят вратите на храма, влизат жени с красиви носии и всичко блесва с едни месали, с дъхави погачи, с писани яйца и виждайки тази красота отец Антон е във възторг. Още тогава той благодарил на Бог , че му се случва това, за което е мечтал и копнял художника Илия Бешков.
В разговора с Антон Нейчев търсим упованието, за него няма съмнение, че трябва да се уповаваме в Бог.Упованието трябва да търсим и в любовта и разбирателството между хората, казва още свещеника. По думите му Бог е винаги там където се събират хората в името на доброто и на обичта.
Разсъждавайки по вечната тема за „Великден и страстите български“, по Тончо Жечев отваряме приказка и за днешните световни страсти.
„Какъвто и да е човек, бял, черен, червен, жълт, той е човек със сърце.Всеки страда, всеки се радва и ние трябва да бъдем съпричастни с болките на всяка една душа, която е по света“, казва божият човек.
Хората много намаляха по селата, населението е застаряващо, признава още свещеника. По малко хора идват на службите , не като преди да няма място в храма. Но тези, които идват носят вярата си в душата. Когато се съберем си даваме кураж, вяра и радост, добавя Антон Нейчев.
За вярата в себе си и в знанието отец Антон казва:“Човешката душа е много измамна. И сълзите са измамливи“, цитира едно стихотворение на известен поет. „Опитвам се това което извършвам като служение, да бъде концентрат от всичко онова което съм преживял като опит. Мъничкото, което има в мен се опитвам да го споделя“, признава скромно отецът. Според него основното сетиво трябва да търсим в сърцето си. Там да търсим свят на хармония и съвършенство. Много са молитвите които произнася в служенията и в мислите си отец Антон, но най-важен за него е Законът на любовта, а за невярващите той запазва своята прегръдка.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
