Радослав Симеонов: Четенето на историята с емоции и слаба политическа култура е опасно (АУДИО)

„Четенето на историята с емоции и слаба политическа култура е опасно“, казва историкът и експерт в МО Радослав Симеонов в навечерието на 3 март, пред медийна група „Добруджа“. Ето как се аргументира историкът припомняйки фактите:

Нека да не забравяме, че  точно гърмът на оръдията и обстрела на пушките,  изстреляните куршуми и кръвта на много хора, донесоха нашата свобода, преди толкова много столетия. Това е шумът на историята. За съжаление той не винаги съвпада с нашите нагласи, на едно хуманно, развито общество, което отрича войните, отрича насилието, но в крайна сметка ние не можем да променим хода на времето. Такава е била историята, така са се раждали с кръв някои събития, като излизането на България от рамките на една голяма империя, каквато е била османската империя. В такива ретроградни империи, изостанали винаги нещата стават с крайни средства. Там винаги насилието е водещото звено, което води до раздвижването на едно общество напред. Лошото е, че в 21 век, тези неща отново се повтарят и ние не можем да ги възпрем.

За Руско -Турската война не може да се говори като за поробителна. Тази дума въобще не подхожда за това, което се е случило преди 144 години.
В крайна сметка тази  война завършва със създаването на една нова държава на Балканския полуостров, каквато е нашата държава. Не можем обаче да си затворим очите и  пред друго, че тази война обслужва интересите на руския царизъм. Тази война не се води заради черните очи на българите. Тази война е нещо, което ние трябва да отчетем като факт, който води до възкръсването на нашата държава. При всичките недостатъци, които това обстоятелство носи със себе си, защото ние не възникваме като една цялостна не освободена държава, като една частичка, която трябваше да положи много усилия за да постигне своята независимост, своето национално обединение. Тези усилия минават и през противодействието на нейната освободителка. Но това е историята.

Лошото е, че много политици се бъркат в историята и правят съответните изводи, манипулиращи и се тълкуват, както на някого му е удобно. Ето това е използването на историята. Боравенето с фактите безразборно от хора които не познават историята и не могат да я преценят. Опитват се на нейна база да извличат своите политически дивиденти. Като някои ново появили се партии примерно. На трети март 1878 година се ражда една нова политическа държава на картата на Европа. Това е нашата държава, каквато и да е тя. Държавата възниква в резултат на столетните усилия на българския народ.

Ние обикновено, доста комплексарски подхождаме към този проблем, като казваме, че свободата ни я подариха. Нито един балкански народ не се е освободил сам от османското владичество. В този смисъл, нека сърби, румънци и гърци, също да имат своите комплекси! Но, те ги нямат!
Интересно е,  защо ние ги развиваме? Несъпоставими са възможностите на едно българско общество, което иска да отхвърли ярема на османците със стопанския и политически капацитет,  и мощ на една такава огромна империя, каквато е била тогава османската империя. Нека кажем евалла /турска дума/ и почит към всички българи ,които бяха готови да жертват живота си и то в името на една кауза, която никак не изглеждаше лесна.

Мислите ли, че Левски не е съзнавал срещу, какво се изправя?! Мислите ли, че хората които оглавиха Априлското въстание, не са знаели до какво ще доведе това въстание? Знаели са много добре! Те имаха куража, имаха хъс да направят това нещо и  да се превърнат сами в курбан на историята. Да го направят заради собствения си народ. В това е величието на тези хора. Ние трябва да знаем, че тази свобода не дойде даром. Тя дойде заради усилията на поколения българи, които водиха тази борба срещу османската империя и поробителя, въпреки това което им костваше- живота, имота и т.н.

Сан Стефано е част от политическата история на България. Подписан е един договор, който идва да каже на великите сили, че се появява една нова държава. Сан Стефано води след себе си и политическите неизвестности. Дълго време се носеше един мит, мит който дълга време заблуждаваше българите,  че Русия е създала санстефанска България. Това всъщност не е вярно. Нека си кажем нещата такива,  както са.  В Сан Стефано беше  подписан един договор за България,  без никаква стойност за нейната територия.

Подписвайки санстефанския договор Русия е в пълното и ясно съзнание, че този договор предстои да бъде одобрен от великите сили и това, че те няма да приемат тези граници, които Русия е заложила за Княжество България. Ако се запитаме, защо Русия защитава това нещо, можем да си отговорим, че Русия също си има своята политика, също преследва свои цели. Нека не мислим, че ние имаме право на това.
Ние разглеждаме историята през една странна призма и искаме всички да бъдат честни, да бъдат почтени…. А ние самите почтени ли сме? Човек трябва да се опита да вниква в нещата без много емоции. Четенето на историята с емоции, не води до добри резултати. Особено ако фактите се използват от недорасли политици и хора със слаба политическа култура.

Аудио:

Коментирайте