Група от 12 украински бежанци пристигна днес в Добрич и бе настанена в общежитието на Висшето училище по мениджмънт. Те идват от град Харков, който от два дни е подложен на масирани бомбардировки. Групата включва студенти и преподаватели. Освен настаняване, Висшето училище по мениджмънт ще осигури и изхранване в своите заведения, както и възможност за продължаване на обучението, обясни ректорът на висшето училище доц. д-р Тодор Радев. Той поясни, че това е първата група, като ВУМ може да предложи настаняване в общежитието си на общо 15-20.
„Доволни сме, че можем да помогнем поне малко да облекчим мъката и притесненията на тези хора. Те ще имат не само подслон, но ще бъдат заедно със свои колеги от Франция, Финландия, Италия, Испания, Филипините. Имаме и четирима студенти от Украйна, които учат при нас. Университетските среди навсякъде са против войната, включително и в Русия. Всеки разбира, че това е една непредизвикана война, че това е една имперска и съвсем грешна преценка за Украйна. Путин така и не може да разбере, че хората в Украйна не го желаят, че не желаят авторитаризъм, а искат свобода. Това, което най-много дразни управляващите в Русия, е свободата в Украйна. Те не случайно нападнаха Украйна. Тя е най-големият им дразнител, защото примерът й е заразителен. Близо година хората в Беларус искаха промяна и да заживеят нормално като украинците. Това може да се случи и в Русия и това най-много плаши Путин и неговите приближени. Това е причината за войната“, заяви доц. д-р Тодор Радев в интервю за медийна група „Добруджа“.
„Това, което се случва в момента в Харков е нещо страшно. Цялото ми семейство остана там – родителите ми, баба ми. Градът е подложен на бомбардировка. С изтребители, с вакуумни бомби, с артилерия. Стрелят по болници, по детски домове, по училища, по обикновени хора, а не по военни обекти. Това е човешко унищожение – геноцид! Това е най-страшната седмица в моя живот. Не съм спал практически цяла седмица, откакто ме събудиха в 5.00 часа сутринта и ми казаха, че войната започва. Няма как да заспя, като знам, че всички мои близки са там – под обстрел. Не могат да излязат дори до магазина да си купят за ядене, защото градът е обстрелван. Всяко излизане от дома е риск повече да не се върнеш в него. Благодаря на университета в Добрич, че ни предостави общежитие. Това значи много за нас“, заяви студентът Никита Лебедин.
„Харков е подложен на масов разстрел. Това е фашизъм! В Украйна не дойде руският мир, както обявиха, дойде руски фашизъм! От най-чиста проба. Надяваха се, че ще превземат Харков много бързо. Но не, народът не ги иска. Да, може в Украйна реформите да не се случват с бързината, с която ни се иска, но разбираме, че е нужно време. Но те не ни дадоха това време да променим страната си така, както ние желаем. А ние искаме едно – да живеем спокойно и да се развиваме. Да бъдем свободна и демократична държава. А не като Русия и Беларус, където хората се боят да излязат на улицата“, сподели Елена.
„Майка ми и сестра ми живеят в Русия и не ни вярват, че сме обстрелвани от руските войски. В този момент дъщеря ми, съпругът ми и малолетните ми внуци са в Харков, под обстрела на ракетите, и когато се обадя на сестра ми в Русия, тя не ми вярва, че се стреля по мирното население. На тях по телевизията им показват, че в момента се реализира операция по освобождение на Донбас. Дори родните ми майка и сестра не ми вярват и твърдят, че преувеличаваме“, обясни Олеся Никитина.
Украинците ни предоставиха автентични кадри и снимки от първо лице, от мястото на бомбардирковките, част от които не са подходящи за чувствителни хора и такива със слаби нерви.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
„Доволни сме, че можем да помогнем поне малко да облекчим мъката и притесненията на тези хора. Те ще имат не само подслон, но ще бъдат заедно със свои колеги от Франция, Финландия, Италия, Испания, Филипините. Имаме и четирима студенти от Украйна, които учат при нас. Университетските среди навсякъде са против войната, включително и в Русия. Всеки разбира, че това е една непредизвикана война, че това е една имперска и съвсем грешна преценка за Украйна. Путин така и не може да разбере, че хората в Украйна не го желаят, че не желаят авторитаризъм, а искат свобода. Това, което най-много дразни управляващите в Русия, е свободата в Украйна. Те не случайно нападнаха Украйна. Тя е най-големият им дразнител, защото примерът й е заразителен. Близо година хората в Беларус искаха промяна и да заживеят нормално като украинците. Това може да се случи и в Русия и това най-много плаши Путин и неговите приближени. Това е причината за войната“, заяви доц. д-р Тодор Радев в интервю за медийна група „Добруджа“.
„Това, което се случва в момента в Харков е нещо страшно. Цялото ми семейство остана там – родителите ми, баба ми. Градът е подложен на бомбардировка. С изтребители, с вакуумни бомби, с артилерия. Стрелят по болници, по детски домове, по училища, по обикновени хора, а не по военни обекти. Това е човешко унищожение – геноцид! Това е най-страшната седмица в моя живот. Не съм спал практически цяла седмица, откакто ме събудиха в 5.00 часа сутринта и ми казаха, че войната започва. Няма как да заспя, като знам, че всички мои близки са там – под обстрел. Не могат да излязат дори до магазина да си купят за ядене, защото градът е обстрелван. Всяко излизане от дома е риск повече да не се върнеш в него. Благодаря на университета в Добрич, че ни предостави общежитие. Това значи много за нас“, заяви студентът Никита Лебедин.
„Харков е подложен на масов разстрел. Това е фашизъм! В Украйна не дойде руският мир, както обявиха, дойде руски фашизъм! От най-чиста проба. Надяваха се, че ще превземат Харков много бързо. Но не, народът не ги иска. Да, може в Украйна реформите да не се случват с бързината, с която ни се иска, но разбираме, че е нужно време. Но те не ни дадоха това време да променим страната си така, както ние желаем. А ние искаме едно – да живеем спокойно и да се развиваме. Да бъдем свободна и демократична държава. А не като Русия и Беларус, където хората се боят да излязат на улицата“, сподели Елена.
„Майка ми и сестра ми живеят в Русия и не ни вярват, че сме обстрелвани от руските войски. В този момент дъщеря ми, съпругът ми и малолетните ми внуци са в Харков, под обстрела на ракетите, и когато се обадя на сестра ми в Русия, тя не ми вярва, че се стреля по мирното население. На тях по телевизията им показват, че в момента се реализира операция по освобождение на Донбас. Дори родните ми майка и сестра не ми вярват и твърдят, че преувеличаваме“, обясни Олеся Никитина.
Украинците ни предоставиха автентични кадри и снимки от първо лице, от мястото на бомбардирковките, част от които не са подходящи за чувствителни хора и такива със слаби нерви.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров