В хотел в Балчик, в който руснаци са приютили украински бежанци, срещаме Владимир Богун. Той е от малцинството сред 120 жени и деца. С него има само още двама украинци, пресекли границата на България. Седнал е във фоайето на х-л “Самара“ и следи новините. Макар и да изглежда отчаян, не отказва да си поговори с нас. Владимир е на 63 години, роден е в Одеса през 1959 г.
Пристигнал е в България за да доведе жена си, дъщеря си и малкия си внук. Казва, че е готов да се върне да защитава Украйна, но не може да остави семейството си. Продължава да следи какво се случва в родината му всекидневно.
„Война е. Бомбардират. На места е по-спокойно, но все пак това е хуманитарна криза. Аз гледам и се обаждам на мои приятели, всичко е много лошо. Поради това и много жени, деца пристигнаха тук в България. Надявам се, че това ще е временно, че всичко ще свърши и скоро ще се върнем по родните си места“, казва украинецът.
Иска му се много скоро войната да свърши, но допуска, че може и да продължи дълго. На въпрос одобрява ли позицията на НАТО, и отказът да покрият небето над Украйна, Владимир отговаря: „Ние и сами можем да си покрием небето. Благодарим на всички българи и въобще на всичко хора, с които се срещнахме. Всички ни помагат. Живеем тук, спокойни сме всички – съпругата ми, дъщеря ми, и внука ми. Винаги ще бъдем благодарни“.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Пристигнал е в България за да доведе жена си, дъщеря си и малкия си внук. Казва, че е готов да се върне да защитава Украйна, но не може да остави семейството си. Продължава да следи какво се случва в родината му всекидневно.
„Война е. Бомбардират. На места е по-спокойно, но все пак това е хуманитарна криза. Аз гледам и се обаждам на мои приятели, всичко е много лошо. Поради това и много жени, деца пристигнаха тук в България. Надявам се, че това ще е временно, че всичко ще свърши и скоро ще се върнем по родните си места“, казва украинецът.
Иска му се много скоро войната да свърши, но допуска, че може и да продължи дълго. На въпрос одобрява ли позицията на НАТО, и отказът да покрият небето над Украйна, Владимир отговаря: „Ние и сами можем да си покрием небето. Благодарим на всички българи и въобще на всичко хора, с които се срещнахме. Всички ни помагат. Живеем тук, спокойни сме всички – съпругата ми, дъщеря ми, и внука ми. Винаги ще бъдем благодарни“.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Коментирайте
.gif)
