Украинецът Анатолий Бистров, който от 8 години е пенсионер и живее в село Кардам, отправя призив за събиране на хуманитарна помощ за жителите на украинския град Славутич, който е приютил и работещите на атомната електроцентрала Чернобил.
Градът е окупиран от руски военни части и военна техника още от 25 февруари. До него се стига само по един път, който е блокиран и малкото пратки с храни, които достигат до хората там са предимно с картофи, хляб и мляко. Липсват основни хранителни продукти, каза мъжът, който преди години също е работил в атомната електроцентрала Чернобил.
В окупирания град все още живее една от дъщерите ми и внуците ми – единият е на 10 години, а другият е на 18 години и според законите на Украйна той трябва да остане там, добави Бистров.
Населението на Славутич е било 22 000 души, но към момента в града живеят около 18 000 души. Останалите са успели да избягат, каза Анатолий Бистров. Градът е малък, но се отличава с младото си население и големия брой деца, обяснява той. Досега там нямаше никакви удари – нито от въздуха, нито артилерийски. Но вече е обявена тревога за възможни въздушни и артилерийски атаки и хората постоянно бягат към бомбоубежищата, стана ясно от думите му.
Тъй като фокусът е върху силно пострадалите от войната градове в Украйна, за сравнително малкия град, който е окупиран почти нищо не се чува, а хората се нуждаят от помощ. Затова Анатолий Бистров се опитва да организира хуманитарна помощ, която да изпрати там. Сблъсква се обаче с проблеми. Банките отказват да разкриват дарителска сметка само за един конкретен град. От БЧК – Добрич също са заявили, че няма такава практика и реагират според заявките подадени от Украинския червен кръст.
Знам, че България не е голяма държава, но все пак всеки може да помогне с нещо, заяви Бистров. Решилите да се включат с помощ за този град могат да се свържат с Анатолий Бистров на тел. 0896 24 20 78 и чрез профила му във Фейсбук. В социалната мрежа вече е създадена и група „В помощ на Славутич“.
Репортаж на Галина Бозукова и Преслав Димитров
Градът е окупиран от руски военни части и военна техника още от 25 февруари. До него се стига само по един път, който е блокиран и малкото пратки с храни, които достигат до хората там са предимно с картофи, хляб и мляко. Липсват основни хранителни продукти, каза мъжът, който преди години също е работил в атомната електроцентрала Чернобил.
В окупирания град все още живее една от дъщерите ми и внуците ми – единият е на 10 години, а другият е на 18 години и според законите на Украйна той трябва да остане там, добави Бистров.
Населението на Славутич е било 22 000 души, но към момента в града живеят около 18 000 души. Останалите са успели да избягат, каза Анатолий Бистров. Градът е малък, но се отличава с младото си население и големия брой деца, обяснява той. Досега там нямаше никакви удари – нито от въздуха, нито артилерийски. Но вече е обявена тревога за възможни въздушни и артилерийски атаки и хората постоянно бягат към бомбоубежищата, стана ясно от думите му.
Тъй като фокусът е върху силно пострадалите от войната градове в Украйна, за сравнително малкия град, който е окупиран почти нищо не се чува, а хората се нуждаят от помощ. Затова Анатолий Бистров се опитва да организира хуманитарна помощ, която да изпрати там. Сблъсква се обаче с проблеми. Банките отказват да разкриват дарителска сметка само за един конкретен град. От БЧК – Добрич също са заявили, че няма такава практика и реагират според заявките подадени от Украинския червен кръст.
Знам, че България не е голяма държава, но все пак всеки може да помогне с нещо, заяви Бистров. Решилите да се включат с помощ за този град могат да се свържат с Анатолий Бистров на тел. 0896 24 20 78 и чрез профила му във Фейсбук. В социалната мрежа вече е създадена и група „В помощ на Славутич“.
Репортаж на Галина Бозукова и Преслав Димитров
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
