Празници в чест на огъня и за предпазване от огън, почитани в три последователни дни на народния календар - на 15, 16 и 17 юли, отредени от източно православната църква на светите мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина, загинали за Христовата вяра. Смятат се за най-горещите дни през годината, а обичаите свързани с тях се наричат Чурлига, Пърлига и Огнена Марина. Горещниците са свързани със строго спазвани забрани за полска и домашна работа - не се ходи на нива и не се жъне, вършее, коси и копае, не се возят снопите и не се впряга кола, не се пере, не се мие, не се меси и пече хляб, не се готви, не се преде, тъче и шие. Нарушаването на тези забрани се смята причина за пожари и запалване на реколтата, дома или лош късмет. Така в разгара на лятото, земеделците отпочиват от тежкия труд и гадаят за времето през зимните януари, февруари и март. Пече ли силно слънце през трите горещника - топли, без сняг и виелици ще бъдат и зимните януарско-мартенски дни. Според поверието, ако човек се изкъпе в топли минерални извори през тези дни, ще бъде здрав през цялата година. На 15 юли имен ден празнуват всички, които носят името Владимир, Владимира (означава владее света). На 16 юли имен ден празнуват всички, които носят имената Юлия, Юлиян, Юлияна. На 17 юли имен ден празнуват всички, които носят името Марин (означава морски), Марина, Маринка, Маринела. За най-опасен от трите дни се смята третият горещник, посветен на св. Марина. Живяла през III век, дъщеря на езически жрец. Преследвана за християнската си вяра, на 16 години тя е изправена пред съда и жестоко изтезавана, като раните й са горени с огън. В деня на нейния празник съществува обичай да се запалва нов, "жив" огън. Стопаните гасят огъня в своите огнища и отново ги палят с "млад".