Земеделски производител: Няма спекула с цената на олиото, а спреният износ на зърно е лош сигнал за световния пазар (АУДИО)

За продоволствена криза можем да говорим не само за България, а за света като цяло. Всичко е свързано, а България като член на ЕС и износител на суровини като пшеница, царевица, слънчоглед е свързана с доставките им. Има международни компании, които са сключили договори с български фирми и те трябва да бъдат изпълнени. Затова цените на тези земеделски култури не се влияят от настроенията на земеделците у нас, а от международните цени, каза за медийна група „Добруджа“ земеделският производител Петър Петров.

Ако говорим за количества, то в България има достатъчни количества, за да се обезпечи нашето потребление, добави той.

Войната в Украйна подсили ценовият скок у нас. Но условията за повишаване на цените на храните са заложени още в производството им. Например амониевият нитрат през 2020 г. се купуваше за 320 лв. (с цената за доставка), а цената на пшеницата бе 360 лв./тон. През 2021 г. цената на този вид тор достигна 600 лв., а цената на пшеницата - 460 лв./т. Днес цената на пшеницата на вътрешния пазар е 620 лв., при цена на амониевия нитрат - 1 695 лв.

Видно е, че скокът при цените е по-голям при торовете, а не при пшеницата. А торовете поскъпнаха, заради цената на газа. Това е само част от ценовото домино, което влияе върху стойността на пшеницата. Влияние върху международните котировки оказва и фактът, че Русия и Украйна заедно правят между 25 и 30% от световния експорт на пшеница, обясни Петров.

От 24 февруари досега между 6 и 8 млн. тона зърно не са изнесени, заради войната в Украйна. Има неизпълнени договори и ангажираните с изпълнението им компании започват да търсят зърно от други локации по света, дори и на по-висока цена, защото има сериозни неустойки, ако не доставят договорените количества. Това също води до скок на международните цени, каза земеделският производител.

Той коментира планираното от държавата изкупуване на продукция, за да се попълнят продоволствените запаси за населението:
„Не съм убеден, че ще се случат голяма част от предвидените сделки, защото сортовата структура е променена и произвежданата у нас през последните 10 години пшеница е предимно фуражна, а не хлебна. А със спрените на българските пристанище кораби със зърно за износ се демонстрира възможно най-грозното поведение, което може да има държавата в настоящата ситуация. 2/3 от зърното сега не е в производителите, а в търговците на зърно, които имат сключени договори за износ. Случващото се в момента дава много лоши сигнали на пазара. Години наред България е била устойчив доставчик на земеделска продукция. Сега тази намеса на държавата ще накара международни компании да ни задраскат от списъците си, защото в страната се води неустойчива и непредсказуема политика. Щетите, които се нанасят сега на пазара с подобни действия, след време ще рефлектират върху земеделците. Ние не сме във война и спирането на износа на зърно дава лош сигнал на световния пазар.“
Петров добави, че ефектът от опитите на държавата да извива ръцете на производители и търговци ще се върне обратно като бумеранг върху правителството. Въпрос на време е, смята той.

Скокът на цената на олиото, произвеждано от слънчоглед, е пряко свързан отново със случващото се в Украйна. Тя е голям износител на слънчоглед, а този износ сега е спрян и от двете държави, замесени във военния конфликт. Затова на международните пазари няма достатъчно суровина, а има търсене и на слънчоглед и на олио. Това всъщност повишава цените и тук и няма спекула, обясни Петров.

Аудио:

Коментирайте