Надежда Скорикова е на 34 години. Родена и израснала в Донецк, в непосредствена близост до международното летище. Войната за нея не започна на 24 февруари, а преди 8 години, тъй като летище "Сергей Прокофиев" е арена на сблъсъците между проруските сепаратисти и украинските войници.
Така се налага на семейството да се премести в град Авдеевка – недалеч от Донецк, но в пределите на Украйна, а не на отделилата се ДНР. След започване на войната преди месец, градът е под непрестанен обстрел от руската армия.
„В нашия град няма ток, няма осветление, няма вода, няма и отопление. Трудно е да гледаш деца в такава обстановка. В най-студените дни, при температури минус 13, минус 15 градуса през нощта, ние живеехме без отопление. И тази ситуация не е само в нашия град, така е почти в цяла Украйна“, споделя Надежда.
Ситуацията ги принуждава отново да търсят спасението си, но вече с две малки деца – Никол (на 4 години и половина) и Савва – на 1. Надежда, заедно със своята майка – Любов Шепоткина (на 61 години), с дечица на ръце, се отправят към един от трите най-големи манастира в Украйна - Светогорска лавра. Но се оказва, че дори и там не могат да намерят покой – манастирът също е бомбардиран.
Видео след обстрела над Украинската света обител обиколи световния информационен обмен, а сред най-разтърсващите кадри бе на майка с невръстно дете в скута – нашата героиня Надежда.
И отново на път – Румъния, България, за да стигнат до село Василево, където семейство англичани им предоставя къщата си. Заслугата за това Надежда и децата най-после да намерят сигурен и спокоен подслон, е на нейната леля - Галина, заедно с белгийския си съпруг Еверт, са намерили къща от английско семейство, където да подслонят бягащите от бомбите жени и деца.
"Когато попаднахме в Румъния, срещнахме не само адекватно, но едно много добро и топло отношение. Наши роднини не са ни посрещали по този начин. Така че бих искала да кажа на румънския народ – когато победим в тази война, след нашия Ден на победата, елате при нас, за да ви покажем, че нашата страна също е прекрасна и също много гостоприемна", казва Надежда, а сълзи се стичат по лицето й.
"Огромно благодаря и на българските власти, които ни съпровождаха по пътя към България. Българите също са много добри, открити и топли хора. Огромно благодаря!", добавя младата украинка.
"До 2014 година в Украйна обществените нагласи бяха разделени – половината искаха да сме близки с Русия, а другата половина – с Европейския съюз. Това са исторически наслагвания. След 2014 година обаче, разумните, разбиращите хора осъзнаха, че Русия проявява агресия. Тогава много хора от Западна Украйна не пожелаха да участват в този конфликт, защото ще се наложи да се избиват със своите братя в Донецка и Луганска област. Много от мъжете се изпокриха, част от тях избягаха в чужбина, за да не ги призоват във войната. Но сега, в тази вече открита война, когато Русия свали маската си, мъжете ни се завръщат специално, за да воюват за независимостта си, за нашата земя. В момента над 90 процента от украинците разбират какво е Европа, какво е да си част от Европа. И най-хубавото, което очаквам да се случи, когато всички наши сънародници се приберат от различните държави в Европа, да допринесат опита и добрите примери от всяка държава тук в Украйна. И да заживеем както в Европа. Така че, да, искаме да живеем в Европа, но да запазим и да развиваме нашите традиции и култура и също да ги привнесем към европейските. Но най-първо искаме да е приберем вкъщи, така както и всички украинци", казва в заключение Надежда Скорикова.
Историята на младата жена, принудена да търси сигурност и подслон за двете си деца, разказваме в репортаж на Даниела Русева и Петър Петров.
Така се налага на семейството да се премести в град Авдеевка – недалеч от Донецк, но в пределите на Украйна, а не на отделилата се ДНР. След започване на войната преди месец, градът е под непрестанен обстрел от руската армия.
„В нашия град няма ток, няма осветление, няма вода, няма и отопление. Трудно е да гледаш деца в такава обстановка. В най-студените дни, при температури минус 13, минус 15 градуса през нощта, ние живеехме без отопление. И тази ситуация не е само в нашия град, така е почти в цяла Украйна“, споделя Надежда.
Ситуацията ги принуждава отново да търсят спасението си, но вече с две малки деца – Никол (на 4 години и половина) и Савва – на 1. Надежда, заедно със своята майка – Любов Шепоткина (на 61 години), с дечица на ръце, се отправят към един от трите най-големи манастира в Украйна - Светогорска лавра. Но се оказва, че дори и там не могат да намерят покой – манастирът също е бомбардиран.
Видео след обстрела над Украинската света обител обиколи световния информационен обмен, а сред най-разтърсващите кадри бе на майка с невръстно дете в скута – нашата героиня Надежда.
И отново на път – Румъния, България, за да стигнат до село Василево, където семейство англичани им предоставя къщата си. Заслугата за това Надежда и децата най-после да намерят сигурен и спокоен подслон, е на нейната леля - Галина, заедно с белгийския си съпруг Еверт, са намерили къща от английско семейство, където да подслонят бягащите от бомбите жени и деца.
"Когато попаднахме в Румъния, срещнахме не само адекватно, но едно много добро и топло отношение. Наши роднини не са ни посрещали по този начин. Така че бих искала да кажа на румънския народ – когато победим в тази война, след нашия Ден на победата, елате при нас, за да ви покажем, че нашата страна също е прекрасна и също много гостоприемна", казва Надежда, а сълзи се стичат по лицето й.
"Огромно благодаря и на българските власти, които ни съпровождаха по пътя към България. Българите също са много добри, открити и топли хора. Огромно благодаря!", добавя младата украинка.
"До 2014 година в Украйна обществените нагласи бяха разделени – половината искаха да сме близки с Русия, а другата половина – с Европейския съюз. Това са исторически наслагвания. След 2014 година обаче, разумните, разбиращите хора осъзнаха, че Русия проявява агресия. Тогава много хора от Западна Украйна не пожелаха да участват в този конфликт, защото ще се наложи да се избиват със своите братя в Донецка и Луганска област. Много от мъжете се изпокриха, част от тях избягаха в чужбина, за да не ги призоват във войната. Но сега, в тази вече открита война, когато Русия свали маската си, мъжете ни се завръщат специално, за да воюват за независимостта си, за нашата земя. В момента над 90 процента от украинците разбират какво е Европа, какво е да си част от Европа. И най-хубавото, което очаквам да се случи, когато всички наши сънародници се приберат от различните държави в Европа, да допринесат опита и добрите примери от всяка държава тук в Украйна. И да заживеем както в Европа. Така че, да, искаме да живеем в Европа, но да запазим и да развиваме нашите традиции и култура и също да ги привнесем към европейските. Но най-първо искаме да е приберем вкъщи, така както и всички украинци", казва в заключение Надежда Скорикова.
Историята на младата жена, принудена да търси сигурност и подслон за двете си деца, разказваме в репортаж на Даниела Русева и Петър Петров.
Коментирайте
.gif)
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
