Галина Дурмушлийска записва песните, подарени от Верка Сидерова

Галина Дурмушлийска вече записва песните, които друга голяма добруджанска певица Верка Сидерова й подари. Двете, удостоени със званието „Почетен гражданин" на Добрич, изпълнителки се срещнали в края на миналата година в София покрай работата си по един проект на Елена Василева – „Мост между поколенията", където по-старите певици учат по-младото поколение в тънкостите на занаята. Тогава Верка споделя, че дълги години носи със себе си едни песни, които е пазила за Филип Кутев. С голяма молба към него да направи „Добруджанска седянка" и „Сватба". И, знаете ли, много тъжно ми прозвуча: „Той умря, аз остарях, песните останаха! Искам да ти ги дам, защото само ти можеш да ги изпееш!", сподели Галина Дурмушлийска в интервю за радио „Добруджа". Много съм горда от това, не мога да го скрия!, призна тя.
Двете големи наши певици се срещат няколко пъти в София и надълго пеят и говорят за добруджанските народни песни - за това как се пеят и как трябва да се пеят.
Желанието на Дурмушлийска е тези песни да бъдат записани и да останат тук в Добруджа, защото в дългия си опит с колеги от цял свят, стига до извода, че единствено добруджанските музиканти носят в себе си този така специфичен лъх, полъх на добруджанското. Затова и избира Живко Желев – ръководител на оркестъра на Ансамбъл „Добруджа".
Верка ми е дала една музика, която тя е носила години наред и е можела да даде само на Филип Кутев. Не се е случило. И аз поемам един тежък кръст. Аз не записвам музика, аз записвам памет. Добруджанска памет! Тъй като съм вече на 55 години и е смешно да говоря, че правя кариера или да хвърляме в очите на хората сега пръст, че правя някакви песни. Аз просто изпълнявам много съвестно волята на една голяма прима, затова е още по-отговорно. Ако е моя музика по бих се замислила, но когато са ми дали такова нещо. И с Живко мисля, че направихме една хубава музика, споделя Дурмушлийска.
Искам да пожелая сега, около празниците, добруджанци да се срещат повече, да си ходят на гости, да си казват хубави думи. Да си простят стари болки, дори. За да могат по-лесно напред, защото, когато носиш в душата си болка, когато носиш завист към другия, към неговия успех, тогава не ти е много приятно, не се върви лесно с такава тежест. По-лесно е когато съумееш да го извадиш от душата си и да кажеш: „а бе, все пак живеем – да живеем по-добре!".
ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК ГЛАС!