Най-запомнящите се изказвания на 2014 година на страниците на вестник ГЛАС (II част)

През отминаващата 2014 година на страниците на вестник ГЛАС ви предложихме мнения, интервюта и коментари на много популярни и значими личности в България. В последния брой подбираме най-запомнящите се реплики на 2014 година.

Пих едно кафе в центъра на Добрич и по нищо не разбрах, че има бедствие. Не можем да накараме хората насила да се тревожат и да помагат, но това си е нашият манталитет. В интернет и във Фейсбук сме много активни, но когато става въпрос за реални дела – никакви ни няма. Как не можахме да разберем, че на всеки може да се случи всичко?!
(Теменужка Ризова - доброволка, която пристигна специално от София, за да помага на пострадалите от наводнението, споделя първите си впечатления от Добрич)

Бедствията винаги ни учат на нещо, друг е въпросът дали си научаваме урока само за днес, или го запомняме и го използваме в бъдеще. А урокът е само един – не си играй с природата, върши си работата сериозно, особено ако си на отговорно място и хората са ти гласували доверие да работиш и да мислиш за тях.
(Управителят на най-пострадалото предприятие от наводнението „Бряст" Иван Калинков за поуките от природното бедствие)

Не мога да си представя как в 21-ви век ние страдаме, като че ли сме в Средновековието, от всеки по-проливен дъжд, от всеки по-голям пек. А трябва просто да се провери колко и какви язовири има във всеки регион, планово или не са изпускани, има ли служба в държавата, която да предпазва и предупреждава населението, и там да търсим виновниците, вместо да тълкуваме дръзко събитията от трансцедентна гледна точка.
(Проф. Калин Янакиев отговаря на въпрос дали природните бедствия са Божий знак или плод на човешко невежество)

Аз нямам нищо против, но се опасявам, че от обръщане на толкова голямо внимание на малцинствата, забравяме за мнозинството. Все още мнозинството сме ние българите.
Още по-потресаващ бе отговорът на мой въпрос, защо името „Родинознание" е било заменено от „Човекът и обществото". Мария Босева, редактор на учебниците в издателство „Просвета", ми отговори, че думата „родина" е натоварена с негативна конотация, води към асоциация с думата „фатерланд" ("vaterland" от немски – родина) и навява алюзия с Хитлер. Честно Ви казвам – зяпнах!
В продължение на разговора авторът на въпросния учебник проф. д-р Мария Радева заяви, че българската история е „много опасна, тя представлява бомба и с нея трябва да се борави внимателно". Някои факти от нашата история трябвало да бъдат забравени, защото създавали напрежение. И аз питам, как тази наша история 130 години не създаваше напрежение, а сега от 10 години се оказа, че е опасна, че е бомба и т.н.?!
Разбирате ли, става дума за нещо много сериозно – без въобще да се усетим, историята ни се подменя, цели поколения вече растат без национално самосъзнание. Учебниците не възпитават българи.
(Директорът на Регионалния исторически музей Добрич Костадин Костадинов отново повдига въпроса за съдържанието на учебниците и настоява някои учебни пособия да бъдат преработени, защото изкривяват фактите и подменят българската история)

Журирам из цяла България на конкурси и фестивали и смятам, че тази нова мания е полезна, защото съм бил свидетел на срамни моменти, когато на сватба младоженец или булка, или техни гости и приятели, не могат да изиграят едно обикновено право хоро. Ситуацията е доста комична. За мен е срамно българин да не може да играе право хоро. В същото време виждам, че на кючека всички са добри и всички играят.
(Бившият диригент и главен художествен ръководител на ансамбъл „Добруджа" проф. Костадин Бураджиев одобрява създаването на множество танцови клубове за изучаване на фолклорни хора)

Бракът и театърът си приличат по много неща. И на двете места играта е много сериозна, трябва да се импровизира, много да се внимава с партньорите. В театъра има едно правило, че добър е този актьор, който много внимава в партньора си. Същото е и в брака.
(Актьорът и секссимвол Асен Блатечки преди гостуването си в Добрич с комедията „Когато котката я няма")

Имали сме нямане, нямали сме имане, но такова нямане не сме имали!
(Гражданин от Добрич коментира ситуацията в България 25 години след 10 ноември 1989 год.)

Не съм убеден, че много Серафимовци се раждат. Става дума не за скъсаните дрехи, които много хора вече носят. Говоря за духа, за този човек, който е най близо до Бога, който разговаря с Бога. В този смисъл мисля, че времето ни е по-жестоко и не мога да се съглася, че повече Серафимовци се раждат. Напротив, все по-малко духовни люде ни заобикалят. Появиха се хора, които са подчинени на капитала, на парата и има нещо много жалко в това.
(Актьорът Борис Луканов за времето, в което живеем)

Докарали сме я до там, че вървим напред с малки еволюционни стъпки, а ни трябва голяма революционна крачка. Затова и никой не иска да я прави, защото трябва да се действа кардинално и с размах.
(Бившият управител на МБАЛ-Добрич д-р Мариян Ананиев коментира необходимостта от кардинална реформа в здравеопазването)

Четящите хора са изчезваща порода и би трябвало на Хелоуин, който набира все по-голяма популярност и у нас, да се маскираме като „четящи хора".
...
Жена и книга се гледат първо отзад – ако не ти харесат, няма смисъл изобщо да ги гледаш отпред.
...
От няколко години жълтата преса започна да се интересува все повече от моята личност, не знам защо. Започнах да се пишат всякакви неща. Минат не минат два-три месеца и заглавие „Иво Сиромахов уволнен". Хем ми е странно, хем си казвам – може пък наистина да съм уволнен и да не са ми казали. Щом вестникът пише, не може да не е вярно. А и хората обикновено си казват: „Абе, щом го пише във вестника, значи има нещо". И аз така си казах, сигурно има нещо, но въпреки това си трая и не съм казал на касиерката в „Шоуто на Слави". Тя, понеже не чете жълти вестници, не знае, че съм уволнен и продължава да ми дава заплата всеки месец. На мен ми идеално – хем съм уволнен, хем си вземам заплата.
Мина известно време и чета: „Иво Сиромахов разведен". И пак си казвам, кой съм аз, че да се съмнявам в четвъртата власт. Обаче се прибирам и гледам – жена ми вкъщи. Тази жена не знае ли, че сме разведени?! На ударена ли се прави?! След 3-4 дни реших да й подскажа, че сме разведени и нарочно й бутнах вестника, докато си пие кафето сутринта. Но и тя не чете жълта преса и продължава да си стои вкъщи.
Така се намирам в едно малко шизофренично състояние – уволнен съм, пък ходя на работа, разведен съм, а жена ми е вкъщи.
(Иво Сиромахов представя в Добрич последната си книга „Моят таен любовен живот")

Нашите роми са толкова културни, че най-много някой фелдшер да набие тях. Просто няма как да се случи, сърцето ми не го допуска.
(Цонко Цонев коментира идеята на министър Петър Москов линейките в ромските махали да бъдат придружавани от полиция)

Първа част от най-запомнящите се изказвания на 2014 година може да прочетете ТУК

Коментирайте