Село Граничар се е спотаило на километър от границата с Румъния. Намира се на една права с граничния пункт Дуранкулак. Преди двайсетина дни една от празните къщи оживяла. В селото пристигнали три майки от Измаил, шест деца и един възрастен мъж на 76 години. Украинките се чувстват приютени от цялото село. Невена Огнева читалищен секретар на НЧ“Свобода-1940“ е техният човек, както мило я наричат. Тя ги настанила и се грижи за прехраната им.
В селото от община Шабла, живеят около 80 души, повечето възрастни. Чакат летния сезон, когато част от къщите посрещат гости. В двора на селската къща децата вече играят и песни се чуват. Най - малката украинка е на три годинки, а най-голямата на 13.Ирина, Валентина и Альона са много благодарни на хората от Граничар. Искат и те да помагат, могат да работят и да се срещат с местните хора. Ирина дори прескача до ГКПП-Дуранкулак, където също имат нужда от доброволци.
Когато пристигнали децата се разболели. Завели ги на лекар в Дуранкулак. Местният семеен лекар д-р Диан Ангелов ги прегледал, дал им лекарства. Отнесъл се много внимателно и любезно към тях. И за това са благодарни. След децата и дядото се разболял. Д-р Ангелов и него приел и ще го лекува, защото положението му е сериозно. От тревога по децата , заради войната и всичко преживяно възрастният мъж получил инсулт.
В домовете на трите украинки в Измаил сега са настанени бежанци от други градове. Младите майки се чувстват отговорни към сънародниците си останали под обстрел. Изпращат им лекарства от България, защото хуманитарната криза е обхванала Украйна. Съпрузите им също не са в Измаил. Заминали преди войната да работят на запад. Готови са обаче да се върнат и да защитават родината си. Ира, Валя и Альона не спират да благодарят на хората от Граничар и на Невена Огнева. Надяват се скоро да се завърнат в Украйна и да намерят домовете си неразрушени.
В българските села има много празни къщи, като тази в Граничар. Много българи са готови да отворят портите им и да пуснат бежанците. Селата ще се пробудят, но по добре войната да свърши.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
В селото от община Шабла, живеят около 80 души, повечето възрастни. Чакат летния сезон, когато част от къщите посрещат гости. В двора на селската къща децата вече играят и песни се чуват. Най - малката украинка е на три годинки, а най-голямата на 13.Ирина, Валентина и Альона са много благодарни на хората от Граничар. Искат и те да помагат, могат да работят и да се срещат с местните хора. Ирина дори прескача до ГКПП-Дуранкулак, където също имат нужда от доброволци.
Когато пристигнали децата се разболели. Завели ги на лекар в Дуранкулак. Местният семеен лекар д-р Диан Ангелов ги прегледал, дал им лекарства. Отнесъл се много внимателно и любезно към тях. И за това са благодарни. След децата и дядото се разболял. Д-р Ангелов и него приел и ще го лекува, защото положението му е сериозно. От тревога по децата , заради войната и всичко преживяно възрастният мъж получил инсулт.
В домовете на трите украинки в Измаил сега са настанени бежанци от други градове. Младите майки се чувстват отговорни към сънародниците си останали под обстрел. Изпращат им лекарства от България, защото хуманитарната криза е обхванала Украйна. Съпрузите им също не са в Измаил. Заминали преди войната да работят на запад. Готови са обаче да се върнат и да защитават родината си. Ира, Валя и Альона не спират да благодарят на хората от Граничар и на Невена Огнева. Надяват се скоро да се завърнат в Украйна и да намерят домовете си неразрушени.
В българските села има много празни къщи, като тази в Граничар. Много българи са готови да отворят портите им и да пуснат бежанците. Селата ще се пробудят, но по добре войната да свърши.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Коментирайте
