Украинки в Генерал Тошево: България е слънчева страна, но никога не ни е топлила така, както в момента (ВИДЕО)

Единайсет украински бежанци са намерили подслон  в общежитието в Генерал Тошево. Всички те научават за добруджанския град и за възможностите за престой в него от съобщение в социалните мрежи, публикувано от тяхната сънародничка Валентина Янишевска. Самата тя е намерила подслон при свои приятели в село Кардам, които на втория ден от войната отварят дома си за нея. След пристигането си тя търси контакт със заместник-кмета на Генерал Тошево Румен Мунтянов и остава очарована от доброто отношение и разбиране, което среща  от страна на общинската администрация.  От разговора в общинската администрация разбира, че Общината може да посрещне бягащи от войната семейства, при което не губи време, а разпространява тази информация в социалните мрежи.
Валентина Янишевска е пенсиониран университетски преподавател. С нея в България са още снаха й и внуците й, а в Украйна остават синът й и други близки. Тя живее с надеждата, че кошмарът ще приключи скоро и отново ще се върне при тях, но до тогава ще помага на всички, които, бягайки от бомбите в Украйна, търсят по-спокойно място за себе си и своите деца.
„В първия ден от престоя си тук отидох при заместник-кмета на Общината и останах удивена от факта, че бях приета като близък човек. Когато в общината разбраха, че имам желание да разпространя информация до всички украинци, които искат временно  да напуснат страната, че могат да дойдат тук, те също се съгласиха. Стана така, че в този малък български град Генерал Тошево дойдоха украински бежанци”.
Жената не крие своето възхищение от всички хора с добри сърца, които ежедневно им помагат с каквото могат.
„Вчера цял ден тук идваха хора, които имаха желание да ни помогнат. Кметът на града разбра, че едното дете има проблеми и ни изпрати на преглед. Ние се покланяме пред цяла България, защото тук има много украинци. Тук в Генерал Тошево сме малко, но в Добрич са повече. Всички правят така, че далеч от дома, да се почувстваме по-топло  и по-уютно”.
Болката и тъгата по близките, които са останали в родната Украйна е огромна. Валентина непрестанно мисли за двамата си сина и двама внуци – момчета, които не могат да напуснат родината си.
„Да, ние плачем и много. Плачем за нашите близки, които останаха в Украйна, но тук ни сгрява добротата на хората, усмивките, с които ни посрещат навсякъде - по улиците, в магазините. Посрещат ни не като хора, а като хора, които са ранени от войната. За всичко това, което се случва в момента, сигурно след време ще пише в историята. Ние, които сме тук  - 12 човека, сега преживяваме  нашата малка история, която е само страничка от голямата история и за нея сега, а не после – искаме да изкажем нашето „огромно благодаря”.
След дни и нощи на страх, обстрел и бомбардировки, Лена също решава да напусне родния Николаев и да търси място за спасение. В Украйна остават възрастната й майка и брат й.
„Инстинкт за самосъхранение”, казва тя. „Всеки хваща една чанта и децата си и тръгва. По пътя срещнахме много добри хора, които ни помагаха и ни помагат, а тук ни посрещнаха с  усмивка. Не очаквахме толкова добро отношение, за което сме много благодарни.  Страдаме за близките ни хора. С нетърпение очакваме всяко утро, за да си пишем и да разберем, дали са живи. Не знаем кога ще свърши тази война. Дори и да свърши утре, ние не знаем как ще се върнем, там няма работа, всичко е разрушено и бихме искали да останем тук,  да поработим, да си осигурим някакво препитание.  Готови сме да работим, ако не умеем нещо, то ще го  научим, ще научим и езика. Ние сме украински жени и не се страхуваме от нищо”, казва Лена.
Общежитието в Генерал Тошево се оказва подслон и на бягащата от войната, със своята 17-годишна дъщеря, Оля. От нейното избухване, до момента, в който решава да търси спасение извън границите на родината, всяка нощ тя и детето й се крият от бомбите в мазето на дома им в град Николаев.
„В Николаев останаха майка ми и брат ми, но те ни подкрепиха в желанието ни да избягаме. Аз съм много благодарна на Валентина на всички българи за топлия прием. Всички тук ни помагат от първата минута на престоя ни, приемат ни много топло. Всички се усмихват, не намирам  думи, с които да опиша този прием. Вие имате много големи сърца, за което ви казваме голямо благодаря”.
 
Репортаж на Даниела Русева и Преслав Димитров
 

Коментирайте