Почина писателят Алек Попов

На 58 години почина писателят Алек Попов, съобщават от Българската академия на науките. 
Попов е и член-кореспондент на БАН в направление "Творци на изкуството". 

Алек е роден в София през 1966 г. в семейството на професора по математика Васил Попов. В основата на фамилния му корен са интелектуалците Атанас Попов и Лилия Сталева. 
Завършва Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ" и българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат (аташе по културата в българското посолство в Лондон). Алек Попов е директор на Дома на детската книга в София и главен редактор на списание "Родна реч".
Прес-секретар на българския ПЕН клуб. Член на Сдружението на български писатели, на което е и прес-секретар (1996 – 1997).
Автор е на "Мисия Лондон", "Черната кутия", "Мисия Туран", "Митология на прехода", "Спътник на радикалния мислител", "Телесни плевели". 
"Той беше един от най-оригиналните и талантливи съвременни български белетристи. До последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово, дълбаеше в безкрайните тунели на отечественото езиково пространство и чрез творбите си показваше и разгръщаше многобагровата палитра на българската изящна словесност", пишат от БАН. 
И още: 
"Многократно в различни свои интервюта и беседи той заявяваше, че е писател, който цял живот се труди на "нивата на езика". Затова и неговия основен инструмент е именно българският език. Алек Попов се интересуваше много от развитието на нашия език, от неговото обогатяване и магичната му способност да изразява и изобразява конкретните пулсации на духа на времето. Творбите му доказваха по елегантен начин това и предизвикваха у четящия човек желание за размисъл, за диалог, а понякога и за полемика. Но нали тъкмо в полемиката и в спора се ражда истината?
Книгите на Алек Попов се радваха на завиден читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха редица преиздания, какъвто например е случаят със сатиричния му роман "Мисия Лондон". Но нека тук добавим и други знакови негови белетристични творби като "Черната кутия", "Мисия Туран", "Митология на прехода", "Спътник на радикалния мислител", "Телесни плевели". В тях авторът демонстрираше умението си за  дискретен психологически анализ на своите герои, таланта си да води живо и увлекателно повествованието, да владее фабулата и сюжета на разказа, новелата или романа. И преди всичко да постига впечатляващо иронично самоотстранение, кодирано не само в сюжета, но и в езиковата фактура на творбата". 

Коментирайте